Най-после! Едни си отдъхнаха, други замлъкнаха. Най-после обаче настана малко тишина в Националната баскетболна асоциация. Едно от най-дълго очакваните неща изобщо в баскетбола отвъд Океана, вече години наред, се случи. ЛеБрон Джеймс, най-близкият играч до комплексността и класата на Майкъл Джордън, и може би Коби Брайънт, е шампион на НБА.
ЛеБрон избра Маями преди две години, и накрая на всичко, това се оказа верният ход. Да, стана един от най-мразените хора, но и да, стана шампион. Играчите в НБА често го казват – прекрасно е да си MVP, но нищо не може да компенсира титлата, шампионския пръстен, който завинаги си остава твой.
ЛеБрон се превърна и в най-мразения, но и в най-големия мъченик. Ясно е, тийнейджърите го боготворят, защото не познават Джордън в най-добрите му дни. В това няма лошо, защото Джеймс е Джордън на тяхното поколение. Дори и ние, малко по-големите обаче, не можем да отречем, че ЛеБрон всъщност е играч, какъвто не сме виждали никога. Не е нито Лари Бърд, не е нито Бил Ръсел, нито Уилт Чембърлейн, и 100% не е Майкъл Джордън. Но е уникален. Трудно се намират думи, с които се описват подобни неща, но ги има в спорта. Нещо като Лео Меси, нещо като никой друг на света във въпросния спорт.
Не крия – не съм фен на ЛеБрон Джеймс. Но дори и аз въздъхнах с облекчение, когато най-после този уникален баскетболист сбъдна мечтата си.
източник: Reuters
За пореден път сигурно ще кажа, че баскетболът е страшно логичен спорт, а нямаше по-логично нещо от това, Маями да стане шампион. Защото за разлика от Кливлънд, тук ЛеБрон вече имаше рамо. И то не едно. Във финалите Джеймс бе като върха на гимнастическа пирамида – най-важното бе основата му да е здрава, и да не поддаде, да е точно когато трябва, когато трябва.
За да няма сърдити, не мисля, че значението на Дуейн Уейд за Маями е по-малко. Просто този коментар е за ЛеБрон.
И така, Дуейн Уейд и Крис Бош свършиха своята работа във фантастичния триъгълник, а резервите на Маями бяха тези, които повдигнаха ЛеБрон, за да скочи до небето. Шейн Батие и Марио Чалмърс бяха онова, което изневери на другия финалист – Оклахома Сити – буталото на звездите.
И пак, не мога да си кривя душата – Маями изигра страхотна финална серия, и заслужаваше повече да бъде шампион. Щях да се радвам, ако по-симпатичния ми тим на Оклахома бе надвил, но нямаше да е логично, нямаше да е в ритъма на любимата ми игра. Нямаше да е честно спрямо ЛеБрон Джеймс.
А Оклахома тепърва ще има още да бере плодовете от труда си. И както се казва в тяхната си реклама за плейофите: „Ако сте оттук, значи сте видели как вашите деца порастват, и стават големи!“ За Кевин Дюрант и Ръсел Уестбруук най-доброто тепърва предстои. За ЛеБрон Джеймс, това може би бе последния шанс да започне своята династия, и да докаже, че може и да не е Майкъл Джордън, но наистина може да бъде Джордън на това поколение...
За кого началото ще е по-добро, за щастие ще сме тук да видим с очите си!
източник: Reuters
Коментирай