Националният ни отбор по баскетбол е притиснат до стената. Отново. Вярно, случвало се е и преди, а България се отървавала с променлив успех. Снощи българският мъжки баскетболен тим загуби от Швеция като гост и то с разлика, която вече дава предимство на съперника в класирането. Всъщност именно Швеция бе един от двата състава, които националите победиха досега в евроквалификациите. И Люксембург бе преодолян, но ако някой гледа на тях като на тим от нивото, което България претендира, че има, значи сериозно сме го закъсали.

Но не за пропуснатите до момента шансове в квалификационната група ще стане дума. Подреждането е болезнено показателно. Освен, че държавният ни тим има три мача до края на участието си в пресявките за Евробаскет 2013, в които трябва да гони задължителни победи в домакинствата на Азербайджан и Люксембург, както и успех в Германия, като гост, всичко друго би трябвало да почака. Защото остава последната надежда, че националите могат повече от това, което ни демонстрираха до тук. И, че са в състояние да претворят качествата си в реални действия на терена. Още в неделя срещу Азербайджан. На 2-и септември в Самоков, на домакински терен, България има нова възможност да върне доверието в потенциала си.

Потенциал, който нагледно демонстрира преди време не къде да е, а в Литва. На 1-и септември преди точно 12 месеца България записа първия си успех на Европейско първенство от повече от две десетилетия насам. В Клайпеда отборът ни пречупи Белгия с 68:65 точки и осъществи нещо, което ни убягваше с години. Да, съставът никак не е същият. Някои сами избраха да не са в него, но и за това ще дойде време. Скоро може да ни се отвори цяла година да си блъскаме главите защо и как.

Думата е за тези, които сега са тук. Тези, които бяха в Литва и помнят усещането да си победител на истинската европейска сцена. Дано да си спомнят и в неделя, и да играят като тогава за България, пък и за себе си!