Плеймейкърът на Барселона Марселиньо е един от най-добрите гардове в Европа през последните сезони, и основен играч на бразилския национален отбор. Какво разказа той за участието си на Олимпиада за първи път, какво знае за България от съотборника си там Мурило да Роса, и целите на Барселона през новия сезон:

Знаеш ли, че твоят съотборник в бразилския национален отбор Мурило да Роса е играл тук, за Лукойл Академик?

Да, всъщност, знаех. Говорих с него преди да дойдем тук. Той не е играл много дълго тук, но ми разказа все пак някакви неща. Радвам се, че вече е имало бразилски играч в България.

Някоя от тези истории интересна ли е?

Нищо специално. Каза ми, че когато е дошъл е било през зимата, и е било много студено. Освен това каза, че му е било малко трудно да шофира тук, и веднъж за малко не е катастрофирал на път за тренировка, и това леко го е притеснило тогава.

Какво мислиш да отбора, с който ще играете в петък, българският шампион Лукойл Академик, знаете ли нещо за него?

Всъщност, не. Все още не сме гледали видео записи с техните мачове, тепърва ще се готвим за този мач. Но уважаваме всеки съперник. Те имат традиции, те са шампион на България, разбира се, очакваме труден мач, особено заради факта, че са си у дома. Феновете ще дойдат, ще стане добър турнир, с Панатинайкос и Цървена звезда. Ще стане хубав турнир, надявам се много български фенове да дойдат и да видят едно страхотно шоу.

Имаше ли достатъчно време да си починеш след Олимпиадата, и колко различно е да играеш на Олимпийски игри, в сравнение с клубните първенства?

Различно е, защото все пак е веднъж на четири години, и е трудно да си извоюваш място там. Има много отбори, които се опитват да влязат в този турнир, а всеки континенти има само по една-две квоти, освен Европа и Америка, и е много специално да участваш там. За мен това бе първа Олимпиада, и определено бе страхотно чувство, много различно от всичко друго.

Какво бе усещането да ти се налага да играеш срещу съотборниците си от Барселона там?

Това не е първият път, в който се случва. При това не само срещу испанците, например играх и срещу Джо Ингълс от Австралия. Различно е, свикнал си цяла година да си с тези момчета, 10 месеца от годината поне, пътуваме заедно, храним се заедно, делим стаи, виждаме се всеки ден, повече отколкото виждаме семействата си. Така че е малко странно, когато играеш за националния отбор, и ти се наложи да излезеш срещу тях. Различно е, но и показва каква е силата на националния отбор, няма по-голяма гордост да представляваш страната си, семейството си, и изобщо, да представляваш толкова много хора.

Миналата година не беше чак толкова успешна за Барселона, що се отнася до спечелени трофеи. Взехте само титлата в първенството. Тази година има ли по-големи цели, да се спечелят повече трофеи?

Мисля, че когато става дума за клуб като Барселона, целите винаги са едни и същи – искаме да спечелим всичко. Да, може би миналата година не спечелихме всички трофеи, които искахме, но играхме във всички финали, и най-важното е, че и тази година ще сме също толкова конкурентноспособни, и ще се борим за всичко. Миналата година в Евролигата имахме най-добри показатели чак до Финалната четворка, и там загубихме в полуфинала, просто защото не показахме изобщо играта, която показвахме през сезона. Същото стана и на финала за Купата на краля. Но такива неща се случват. Трябва да си готов за всичко. Въпреки това, което се случи в Евролигата и за Купата, ние все пак спечелихме първенството, което бе много трудно. Но сега сме готови за всичко, за една дълга битка през сезона, и се надявам да сме отново във всички финали, и този път да спечелим всичко.

Ядрото на отбора ви се запази, имате и нови попълнения, но основните играчи сте същите. Важно ли е това, за да се поддържа нивото на тима?

Да, винаги е важно да се запази съставът, защото се познаваме, разбираме се. Хубаво е, че има и нови момчета, които внасят и нова, свежа енергия. Но това, че се запазихме, треньорът е същият, е важно, защото той знае как да ни използва, как да извлича най-доброто от нас, за него е по-лесно да ни контролира. Що се отнася до новите, имаме много добри попълнения, особено що се отнася до центровете, взехме двама от най-добрите в Европа, което е много важно. Взехме и млади момчета, както и Шарас, за когото няма какво да говорим, достатъчно известен е. Много сме балансирани, готови сме да се борим отново.

В Бразилия, както и в България, футболът е по-популярният спорт. Но как баскетболът в Бразилия успя да се развие толкова добре в последните години, става все по-популярен?

Определено, в последно време баскетболът получава много медийно внимание. Особено с участията на националния отбор, всичко, което постигаме, играем на силни турнири. Първенството в Бразилия също вече е силно, в последните пет години се развива. Нещата се променят. Имаме нещо като училище за треньори. Опитваме се да направим така, че юношеските отбори да не играят само за една година, а да се подготвят за бъдещето. Естествено, нашият национален отбор отдавна играе заедно, намираме се в добър етап от кариерите си, и затова в момента това популяризира толкова играта. Извоювали сме си уважението на всички, на европейските отбори, дори на САЩ. Неща като тези ти носят уважението на хората, защото иначе е много трудно да се борим с конкуренцията на футболните отбори.

Като бразилец в Барселона, случва ли ти се да ти задават въпроса, как така баскетбол, а не футбол?

Всички ме питат това, тъй като съм бразилец, всеки си мислят, че там всички играем футбол. Но не е така. Бразилия е огромна страна, и всички там като деца искат да станат футболисти, 95% от децата искат да играят футбол. Представете си колко е трудно да станеш професионален футболист. При мен обаче никога не е имало колебания, аз започнах да играя заради по-големия ми брат баскетбол, исках да съм като него. За мен това е единственият спорт, който исках да играя, и който съм обичал някога.

Какви са твоите лични цели? Може би НБА?

Не. В момента имам още три години от договора си с Барселона. Щастлив съм от живота си тук, концентриран съм само върху това. Имам още три години да се развивам, да спечеля всички титли, които мога. Съсредоточен съм само върху случващото се в момента, и съм доволен.

Кажи ни нещо за съперничеството между Реал Мадрид и Барселона, то винаги е там, независимо дали е футбол, баскетбол, или друг спорт?

Така е, голямо съперничество е. Познаваме играчите на Реал Мадрид, понякога дори сме близки приятели помежду си. Но когато излезем на терена, всичко това остава на заден план, и е като на война. Както е между Олимпиакос и Панатинайкос, така е и при нас – Барса и Реал – като битка, готов си да умреш, дори да става въпрос за контрола, никой не иска да загуби този мач, затова се получава така.

Готови ли сте да защитавате Анте Томич в следващата война, в следващия мач между двата отбора?

О, да. Той е достатъчно голям, за да се защитава сам. Но вече един от нашите, затова, естествено ще го защитаваме, ако има нужда.

Смяташ ли, че идеята на Евролигата да даде шанс на повече отбори да се борят във фазата на квалификациите за попадане в групите, е добра, че дава възможност на по-малки отбори от по-малки страни да попаднат там?

Да, определено е добра инициатива, защото им дава отлична възможност да срещнат големи отбори, с традиции, с повече пари, вдъхващи респект. Но това дава шанс да изживееш може би една мечта, да играеш в състезание като Евролигата – в което е трудно и да влезеш, и да играеш. Така че да има такъв квалификационен кръг, който ти дава този шанс, е чудесна идея.

Кои според теб ще са фаворитите този сезон в Евролигата?

Трудно е да се каже сега. В Евролигата винаги има отбори, които са смятани за фаворити, но в края винаги може да има и изненади. Има отбори с пари, като турските в момента, които наливат сериозни пари. Но миналата година никой не смяташе, че Олимпиакос ще стигнат Финалната четворка, или ще спечелят накрая. Това е дълъг сезон, а тази година ще е още по-трудно, защото ще има още осем мача. Ще е трудно да поддържаш добро ниво през цялото време. В момента не мога да кажа кои ще са фаворитите, не сме започнали още. Ако ме попитате след 2-3 месеца, може би ще имам по-добър отговор.

Още тази седмица може да играете отново срещу Панатинайкос. Ще ви донесе ли някакви спомени за Финалната четворка, от месец май?

Не мисля. Ние играхме за трето-четвърто място, където нещата не са толкова сериозни, както на финала. Естествено, винаги е хубаво да играеш срещу ПАО, те винаги се борят, и да можем да играем с тях сега, ще е добра проверка за нас. Но все пак, ние първо трябва да победим Лукойл Академик, а те – Цървена звезда, трябва да уважаваме всеки съперник.

Кой ще спечели Суперкупата на Испания?

Надявам се ние. Работим за това, и ще се опитаме.

Имал си и други оферти, преди да избереш Барселона, може би някои от тях по-добри във финансово отношение. Това ли бе твоята мечта, и по-голяма ли е от това да играеш в НБА?

Да, това бе моята мечта. Фен съм на Барселона от дете, още когато гледат бразилските футболисти в този отбор, които бяха суперзвездите му. За мен това бе най-голямата мечта, познавах клуба, играчите, имах приятели тук още преди да дойда. Затова това бе моята цел. Всеки си мечтае за НБА, но трябва да обмисляш добре възможностите си. В последните две-три години това изобщо не бе възможно за мен, защото имах клаузи в договорите си, трансферни суми, затова дори не съм обмислял такава възможност. Няма да мисля за такъв вариант, ако нямам нещо сигурно. Но наистина, тук, където съм сега, е сбъдната мечта, щастлив съм.

От Сао Пауло премина в Бадалона, и чак след това в Барселона, имаше ли проблеми с трансфера си от Бадалона в Барселона?

О, оттогава минаха много години. Играх три години в Бадалона, след това в Билбао, Витория, Италия, четири години ме нямаше, и след това се завърнах в Барселона. Бадалона ме отдаде под наем в последната година от договора ми, така че нямаше някакво особено съперничество, нямаше трансфер от единия клуб в другия, беше съвсем различен случай.