От 5 септември 2010, до 5 септември 2011 – точно една година, след като България получи златен и неочакван шанс да играе на Европейското първенство, вече в Литва, националите могат да сбъднат една мечта.

„Когато ме избраха за президент, обещах, че ще бъдем на всяко Европейско, сега се класираме за две, и се надявам оттук да сме на всяко,” заяви покойният шеф на БФ Баскетбол Михаил Михов пред Гонг точно преди 365 дни, по време на Световното първенство в Турция.

Сега без него, националите ни ще се опитат да продължат по тежкия път, за да продължат да мечтаят мащабно. Продължаването минава през победа над Грузия – единственият съперник, който не преодоляхме в европейските квалификации.

Какво се е променило една година по-късно, за да си мислим, че този път ще успеем?! Може би нищо съществено в момчетата, но много в българския баскетбол. Който има нужда от животоспасяващи системи, и само националите могат да му ги прикачат, и да влеят надежда във вените му. Ако има нещо сигурно - то е, че никой от баскетболистите ни все още не е стигнал тавана си тук, в Клайпеда. И които ги познава, е наясно, че могат повече - някои малко повече, други - много повече.

Дори и да не се получи обаче, повече от достойното представяне срещу Русия и Словения, и победата над Белгия, ще си тежат на мястото. Защото Европейското е само една крачка по пътя към мечтата.

„Пътят, който сме поели, се надявам да ни доведе и до Световно. Не е химера. Както сме се класирали на две Европейски, така ще отидем и на Световно”... за това си мечтаеше Мишо Михов, а Росен Барчовски има Олимпиада на ума си.

Дали 5 септември отново ще остане в историята на българския баскетбол, или 2010-та ще бъде единствения лъч през последните десетилетия, ще знаем някъде след 17 часа на същата дата през 2011-та...