Клайпеда, Литва. Така емоционалният 5-ти септември свърши. Минава полунощ. На нас, малкото българи, които видяхме на живо мачовете на националния ни тим по баскетбол на еврошампионата не ни се спи. Сигурно и на играчите, и на треньорите. И как да е обратното, като за няколко часа се виждахме във втората фаза на първенството. България отпадна, но след две победи в групата си и след успех над третия класирал се Грузия. Двубоят Белгия – Украйна си беше чист хазарт за нас. А късметът отиде при съперника.

Във вторник сутрин представителният ни състав пътува за Вилнюс, но само, за да продължи в посока България. За разлика от предишните две европейски първенства, на които страната ни участва, сега редом с положителните емоции, съжалението, което се промъква не е, защото не сме стигнали до победа. Този път баскетболистите ни имат реални факти, с които могат да се гордеят. Толкова реални, като успехите над Белгия и Грузия. Първият сложи край на 22-те години без победа на еврошампионат, а вторият направо ни накара да мечтаем.

Малко по-късно Украйна ни върна на земята. Украйна, която на практика сложи крак на пътя на националния ни отбор на това европейско първенство. Не само, че ни надигра, но и прати Грузия във втората фаза на турнира. Поне едното обаче можеше да бъде различно. Едното зависеше и от нас.

Категорично държавният ни тим заслужава признание и поздравление за двете победи в групата и за начина, по който се хвърли срещу фаворитите Словения и Русия. Категорично България демонстрира, че има място на този шампионат. Показа, че освен да затрудни някой тим, може и да побеждава на подобен форум.

Вярно, че сме далече от класата на големите отбори в баскетбола, но поне знаем как да се борим. Ясно, още сме малки, за да проспим, който и да е мач на европейско първенство, и да не се притесняваме за последствията. И сякаш все още понякога се налага да ни сритат, че да си покажем зъбите, но определено имаме дух. Може би ни липсва постоянство, но това идва и с повечето опит, и с повечето дисциплина, а и двете са свързани с класата.

Видно е също, че България има потенциал. Може да не сме Испания, Литва или Сърбия, но поне имаме материал, с който да се работи. Имаме играчи с качества, които обаче трябва да се развиват. А много скоро именно тези момчета, които сега се докоснаха до истинския баскетбол, ще трябва да понесат тежестта на отбора. Такъв е естественият ход в спорта като цяло. И дано на всички да им е харесало усещането да си победител на сцената на големите. И на състава, и на федерацията като цяло.