Баскетболистите на Барселона играха много силно в Копа дел Рей и спечелиха трофея поради няколко причини, които ще разгледаме сега. Започваме с успеха им срещу Баскония на четвъртфинала, който бе извоюван благодарение на интензивността, с която играха и повечето овладени борби в нападение. Минусът бе липсата на добър контрол над емоциите от страна на играчите. Новият треньор Светислав Пешич изискваше от състезателите си да знаят в кои моменти от мачовете да контраатакуват и в кои да играят по-търпеливо.

Домакините Гран Канария ги чакаха на полуфинала и техният стил на игра е такъв от началото на сезона - висока резултатност, много движение с и без топка и поддържане на бързо темпо от началото до края. С подкрепата от трибуните треньорът знаеше, че задачата ще е сложна и затова предпочете да не прави публични анализи, а да контролира събитията отвътре.

Задачата срещу Гранка наистина се оказа трудна, но посредством лидерството на Томас Йортел, блаугранас стигнаха до мач за трофея. На полуфинала най-голямата промяна, която се забеляза бе в дисциплината. Най-вече тази на френския гард - имаше много ситуации в последната четвърт, когато Барса имаха инициативата и играха силно в защита и макар и да можеше да се продължи да се атакува на високо темпо, Йортел забавяше движението на топката, ползваше 24-те секунди и подаваше много добре.

При предишния треньор Сито Алонсо Барса изглеждаха хаотични, защото ситуацията беше - ако някой реши да стреля - стреля, ако някой реши да пробива - го прави и не поглежда останалите. По-активната игра в защита обаче и това, че играчите научиха своите роли направиха тима различен. В новата система на Пешич Анте Томич, например, има много по-ясна позиция и задача, и не трябва да изглежда като най-добрия подавач в състава, бидейки център - нещо, което беше един от символите на хаоса преди месец.

Друго много важно е, че Пешич използва играчите си по-различно. Това се постигна след по-особен подход към тях - улесни състезателите с философията си. Много по-разбираемо и с по-голяма лекота успя да предаде идеите си. Забелязват се поне две много отчетливи постройки за защита и четири в нападение, за които говорихме по време на един от мачовете в родния ефир. Най-важното е, че играчите му разбират плана и го прилагат по-ефективно.

Състезателите вярват на новия си треньор и това е другата голяма разлика отпреди. Това много често влияе на големите отбори и на големите играчи. Треньорът може да изисква нещо от тях, но те просто да не разчитат на това, което им казва. Ако треньорът не е бил в трудна ситуация, на финал, ако не е печелил голям трофей, то състезатели с егото и потенциала на Томас Йортел не могат да превключат на тези вълни. Затова се усещаше безизходица и тягостност при Алонсо.

При положение, че този отбор притежава много класни състезатели, Пешич имаше за цел да улекоти стила и да им го предложи по достъпен начин. Той постигна това и ефектът бе трофей в Копа дел Рей, когато никой не предвиждаше такъв сценарий. Сито Алонсо много често оставаше неразбран и това се разбираше и по езика на тялото на играчите..

Това е друго много важно нещо, за което сме говорили неколкократно в нашия ефир - реакцията на играчите на пейката. В Барса нямаше радост, нямаше емоция, всичко бе минорно, играчите изглеждаха сякаш не се харесват и не искат да бъдат заедно. Ако наблюдавахте внимателно мачовете от Копа дел Рей, вероятно ви е направило впечатление колко променен е състава в това отношение. Това е голямата промяна в атмосферата, която дойде с назначаването на Пешич. Всички стават, радват се, подкрепят се и това има огромно значение.

Победите дават кураж на Барса и това е от голямо значение - играчите имаха нужда от това да побеждават и да се чувстват добре. Предизвикателството на Копа дел Рей премина. След това дойде погром от Реал у дома, но на сцената на Евролигата, където вече нищо няма значение. Големият фокус е пренесен върху Лига Ендеса, където дори треньорът на Жалгирис и легенда на блаугранас Шарунас Ясикевичус смята, че бившият му тим е фаворит.