Материал на нашия редовен читател от Италия – Симеон Маринов.

При прочит единствено на заглавието редовият читател ще си каже, че нещо не е наред, че не са съвместими използваните думи или най-малкото как ще фалира един шампион? За жалост, не е грешка, а болезнената за цял един баскетболен град истина. Монтепаски Сиена, отборът спечелил 7 поредни шампионски титли на Италия е пред почти сигурен фалит, като официалното становище ще бъде провъзгласено на 4 юли.

В момента клубът е в ликвидация и от месеци търси сериозен спонсор, готов да плати мултимилионните дългове за рекапитализация до 30 юни. Някои от обвиненията към ръководството на отбора са: манипулиране при отчитането на доходите, фалшиво фактуриране за услуги, които никога не са били извършени, както и разплащания към състезатели „на черно” (16 млн. евро укрити данъци към 25 състезатели), за да стигнем до върховата точка – задържането под домашен арест на бившия президент Фердинандо Минучи, с 23-годишен опит в клуба.

Въпреки ситуацията, в която се намира, отборът на Сиена се представя успешно във финалната серия за титлата срещу Олимпия Милано, който от своя страна за една ръка да се класира сред най-добрите четири отбора на Стария континент.

В сряда вечер Монтепаски пропусна невероятна възможност, която се бе открила пред тях, а именно - да затворят серията на собствен терен, пред повече от 5 070 зрители (официалният капацитет на залата). Реалният брой на привържениците на баскетбола в залата бе между 6 000 – 7 000, като абсолютно всяко празно място в залата бе използвано – стълби (откъдето изгледах двубоя и аз), дори пространствата между редовете, атмосферата бе като на мач на националния ни отбор по волейбол във Варна.

Мачът (3 на 2 победи за Сиена), бе определян от всички в публичното пространство, като един от най-великите в историята на италианското първенство, а за това имаше редица предпоставки – изкупуване на билетите за броени часове след победата в Милано в петия двубой, почти сигурно последна домакинска среща, за фабриката за шампионски отличия – Монтепаски, на високо ниво, а от другата година най-добрият вариант предполага състезаване в Серия Б, възможност на привържениците да се сбогуват със своите любимци предоставили им насладата от множество велики моменти и седем последователни спечелени шампионата.

Всички очаквания, по-горе изброени, обаче бяха напълно оправдани от зрелищната продукция, по-присъща за трилър на Хичкок, завършила с убийствена стрелба, през ръка, за две точки в последната секунда на мача, при равен резултат, на Къртис Джерълс от Олимпия и победа с 74:72 (21-20, 19-16, 23-19, 11-17) за Милано. За Джерълс това бе едва втори успешен изстрел в целия двубой, но и показателно колко солиден е отборът на Олимпия (12 равностойни състезатели), при положение, че за последната атака на терена също бе лидерът Алессандро Джентиле, със своите 23 реализирани точки, но не получи топката. За Монтепаски Отело Хънтър, завърши мача с 18 т. (12, от които поредни за отбора в първата четвъртина) и 8 борби, Джош Картър с 5/6 стрелба за три точки, а гардът Маркийз Хейнс добави 22 точки за рекордните 39 минути и 15 секунди игрално време.

Но да се върнем към отбора, който пише славната история на баскетбола в Италия през изминалите 14-15 години - Монтепаски Сиена и техните привърженици, голяма част, от които пристигат 2-3 часа преди мача, за да заемат и запазят места, нещо което едва ли може да се види в България.

Друг факт, който ги кара да дойдат толкова рано е да изчакат своите победители, да ги поздравят, да се снимат за спомен или просто да си кажат няколко думи, нещо което и аз изживях, чакайки повече от час, за да се видя с всички състезатели, но със сигурност не бе напразно. Между играчи и фенове, ми обясняват привържениците, винаги през годините е съществувала истинска приятелска връзка, едно обединение, което е трудно се описва с думи, но е много лесно да се почувства в и извън залата. Аз лично такава обич към състезатели не съм виждал и може би именно тази невероятна атмосфера и среда, кара силни играчи, като Спенсър Нелсън, Маркийз Хейнс, Мат Дженинг и Отело Хънтър, да изберат клуб с годишен бюджет от 4 млн. евро, което е с 5 пъти по-малко в сравнение с този от добрите времена на клуба.

Да, Монтепаски загуби отличната възможност да вдигне за 8-ми и сигурно последен път титлата пред собствена публика, най-вероятно няма да я вдигнат и днес в заключителния двубой в Милано, билетите, за който бяха изкупени за около час. По-важното е, че със сигурност никога няма да загубят обичта на цял един град – Сиена, защото както пише на един от транспарантите в залата, който стои от началото на обявяването на ликвидацията на клуба, за който главна заслуга има бившият президент Фердинандо Минучи – „Гордостта не се краде”.

И ако трябва да се придържаме към максимата на Тити Папазов за търсене на знаци около нас – то те присъстваха в деня на мача – ромолещият дъждец през усмивката на лятното слънце, преди срещата (не бе валяло от няколко седмици в града), сякаш искаше да изрази цялата мъка, която се е насъбрала в душите на млади и стари, мъже и жени, към края на един велик фалирал шампион.