Бившият баскетболист на ЦСКА Крум Дойчинов призна, че целта му е трансфер зад граница. 204-сантиметровият състезател се прибра доволен и впечатлен от четиридневния си престой в гръцкия Арис. От агенцията му „Интерперформансис” споделиха, че следващата седмица започват преговори за евентуален контракт на играча със солунския тим.

„Тренировките бяха от понеделник до четвъртък. На организационно ниво Арис е на светлинни години от българските отбори. Всичко е на много професионално ниво. Като започнем от отношението на играчите, което ми направи най-голямо впечатление. Направи ми впечатление да виждам играчи на по 30-32 години, които идват половин час преди тренировка в залата, след това тренират два часа, а след това остават още половин час да усъвършенстват своите качества. И това го правят всеки ден по два пъти. Приеха ме добре, нормално. Беше има ясно при каква ситуация идвам от ЦСКА и че не съм играл четири месеца официални мачове. Беше много приятно като изживяване. Запознах се с цялото ръководство и състезателите. Разговарях и с треньора. Каза, че е очарован от мен и вижда доста потенциал. Като цяло са доволни и аз също съм доволен. Вижда се като се представиш добре. Определено целта ми е трансфер зад граница. Самият баскетбол е на по-добро ниво и организационно всичко е професионално. Разочарован съм от престоя си в ЦСКА и искам да сменя обстановката”, коментира Крум Дойчинов за Гонг.

Колкото до баскетболния ЦСКА, чийто екип Дойчинов носеше за последно, баскетболистът заяви:

„Клубът на хартия съществува, но сега доколкото знам Бане Прелевич, който беше спортен директор, доколкото знам 99% не е в клуба и се е върнал в ПАОК. На ЦСКА единствените двама служители са президентът и секретарката. Всички играчи са напуснали от месец и половина и са си отишли по домовете в чужбина, защото те бяха останали само чужденците и не са си взели парите. В Солун се видях с един от играчите, който беше в ЦСКА и каза, че договорът му е бил прекратен. Едва ли не ЦСКА вече не съществува като клуб. Най-куриозното беше, че в ЦСКА бяхме трима състезатели и Бане Прелевич, който тренираше с нас, за да може да имаме въобще тренировки. Не исках да бойкотирам, защото нямах правно основание, а и ми оставаха три месеца. Повтаряше ни се, че пари има. Носеха се едни ордери за финансовото състояние, но тези пари така и не стигнаха до нас. Но логичният път е, като няма пари да си отидеш вкъщи и аз спрях да ходя на тренировки. Най-неприятното е, че онзи ден получих писмо от ЦСКА, че искат да им върна 12 заплати, защото не съм работил. Иначе искам да благодаря на г-н Куков, който е треньор на Славия и ме прие да тренирам с тях след тези неща с ЦСКА и съм му благодарен.”