За баскетболния Левски в последните месеци е трудно да се коментира. Трудно е да се даде обективно обяснение защо ситуацията е такава, каквато е. Както беше трудно и за баскетболния ЦСКА. Както е трудно за волейболния Левски и за волейболния ЦСКА. То всъщност е трудно и за футболните Левски и ЦСКА. Но това е друга тема. Или не съвсем.

Баскетболният Левски загива. По-точно казано, в момента се мъчи да оцелее.

Най-лошото е, че това е поредният епизод от абсурдния на моменти сериал, който гледаме в българския спорт в последните години. Все пак през това време видяхме как загива баскетболният ЦСКА. И мъжкият, и женският му вариант.

Казвате, че мъжкият баскетболен тим на Левски спечели три купи през миналия сезон? А нима не помните така популярните не чак толкова отдавна „червени ангели“? Женският баскетболен тим на ЦСКА, който спечели Адриатическата лига, плюс титлата и Купата на България, скоро след това спря да съществува.

Нима залата не бе пълна тогава за мачовете на „червените“ баскетболистки? Беше! Нима нямаше еуфория сред „червените“ привърженици? Имаше.

И? Ами нищо ново. Или по-точно – познат сценарий. Спонсорът изчезва, клубът – също. Толкова.

Кратко и ясно - без пари, съответно без финансова подкрепа от стабилен спонсор, издръжката и дейността на даден клуб е обречена мисия. В най-драстичния случай, дори когато клубът се казва Левски или ЦСКА.

А нима голяма част от българите не наричат себе си левскари или цесекари?

Е, да - бройката на едните или другите нараства лавинообразно с успехите на съответния отбор. Но когато стане тежко, когато загубите зачестят, когато настоящето на съответния клуб зависи единствено от „този, който дава парите“, когато за спонсора да рекламира себе си или продукта си чрез отбора не е полза, а бреме, то тогава става доста по-различно.

Тогава започва ходенето по мъките и броят на празните седалки в залата и на стадиона става по-голям от броя на хората по трибуните. И когато свалим „сините“ и „червените“ очила става ясно, че всъщност няма нищо нелогично в този факт.

Да, сигурно десетки хиляди, дори стотици хиляди наричат себе си левскари и още толкова - цесекари, но вярата, че всички тези хиляди българи биха дали конкретна сума за отбора, на който симпатизират и така да го издържат финансово, на този етап изглежда по-скоро химера. Мнозина наистина биха го направили, но в големи мащаби – едва ли. Поне към днешна дата.

По всичко личи, че бързодействаща рецепта за изход от моментната ситуация при „сините“ засега няма.

Но пък, ако наистина искате да помогнете, поне можете да проверите кога и къде е следващият мач на отбора, да си купите билет, да седнете на мястото си в залата, да не нахлувате или хвърляте предмети по терена и да се порадвате, че Левски в баскетболния му вариант все още го има.