Велика държава е Гърция! Това изречение го чух преди време от устата на българин и малко го погледнах накриво. И аз съм за добросъседските отношения, и аз ходя там на почивка, но чак пък да ги величаем нашите южни съседи, едва ли имаме ние нужда, а пък и те самите.

Поводът да си спомня за споменатото изречение бе мачът реванш от турнира Юрокъп срещу Арис в Солун. Макар и изречението да бе казано по повод на това, че гърците с „гръцки номера” измъкнаха от Европейския съюз около 50 милиарда евро и видите ли били недоволни, че не им изплащат 13 и 14 заплата и искали да ги глобяват, ако закъснеят за работа и си искат „сиестата”, тоест следобедната почивка, то сега разбрах, че на прословутото изречение може да се придаде и друг, спортен характер.

Пред залата в Солун седи бюст на Александър Велики (на колажа) и тя е кръстена на негово име, макар при създаването й и до скоро да е била с друго име. Та този Александър о Мегас, както е на гръцки, „гледа” кротко какви ги вършат днешните гърци...

На влизане в Гърция македонецът Дамян Стояновски бе забавен, а така и целия отбор на Лукойл, близо 40 минути на границата. Дотук нищо лошо, просто гърците държат на реда и особено на този с непризнатата от тях Македония. После в залата както бяха любезни така и не прекалиха с гостоприемството, в което няма нищо лошо, все пак са съперници двата отбора, а не играят приятелски мач. Скриха и интернета в залата, ама това го правим и ние българите, без да сме велики.

Стигаме и до същността на въпроса. Първо да кажа, че Академик Лукойл сигурно си заслужи както победата в Солун, така и отпадането от турнира Юрокъп. Българите не играха добре в първия мач и го загубиха с 4 точки. Причини много. Отборът е съвсем в началото на подготовката,някои играчи като Камбала и Хийт пристигнаха твърде късно и както се казва те се запознаха със съотборниците по време на мача в София. И нещо споменато от Йовица Арсич вчера след мача в Солун. Той каза буквално, че „ Нямаме си съдийска маса като тяхната” и имаше предвид една атака на гърците, които съумяха за две секунди да направят много чудеса и кош да вкарат.

Какво се случи на реванша в Солун? „Студентите” играха много по-добре от София и победиха, но това не бе достатъчно. Хийт и Камбала показаха класа. Тодор Стойков и останалите направиха така, че дори Александър Велики да „се загледа” в тях. Вярно, че пак имаше много брак в действията – и в защита и в атака. Вярно е, че в края българите водеха в един момент с 5 точки, но позволиха да им бъде вкарана тройка. Някой като Джеймс, който предната вечер бе рожденник не бе на необходимото ниво, но вярно е и друго...

Гърците имат хубава зала, прекрасна публика и много хитра ,по гръцки”, съдийска маса. Та там в голяма степен се реши мачът. В един момент гръцките номера на масата нямаха край, или поне бяха в необходимия за Арис момент. Две поредни и то сполучливи атаки на българите бяха анулирани от масата, поради „проблеми с времеизмерването”. Звучи ли ви сериозно? Бяха ограбени 5 точки, които можеше да не стигнат за отстраняването на Арис, но можеха и да стигнат... Само боговете на близкия до Солун Олимп знаят как би се развил мачът, ако бяха признали тези 5 точки.

Завършвам пак с Академик Лукойл. Отборът прие тежко факта, че е победил Арис в Солун, но не го е отстранил от Юрокъп. Няма да е сериозно за голям тим да търси причините извън собствената си игра, или само в „гръцките” номера. Просто трябва време, за да се сработят играчи, които все още се запознават по време на мачовете. Защото и в Юрочалъндж има достатъчно силни съперници, а Лукойл има отбор, който да играе във финалната четворка...