Националният селекционер по баскетбол Тити Папазов преди часове официално заяви, че ще се кандидатира за кмет на София. Факт, който колкото и да е изненадващ за някои, треньорът намекна още след победата на България над Босна в допълнителните евроквалификации. А човек винаги трябва да приема думите му насериозно.

„Това беше може би последният ми мач в зала „Универсиада”, каза тогава Папазов под възгласите на публиката, но не защото бяга от отговорността в националния, а знаейки какво му предстои в следващите месеци след края на договора му с федерацията.

„Тити Папазов – кандидат за кмет на София.” Още свиквам с тази мисъл…

От както за първи път чух името му преди доста години вече, от както го познавам – за мен „Тити Папазов” значи кратко и ясно – „баскетбол”. Абсолютното олицетворение на това да обичаш баскетбола, спорта като цяло и най-вече родината си. Това научих от него.

Но за щастие за Тити знам още:

1. Че е добър човек, да помага му идва от вътре и ще го прави винаги – от каквато и да е позиция.

2. Че е достатъчно искрен и директен, че да казва на хората, онова което мисли право в очите.

3. Че злобата и завистта го дразнят органически. И не би позволил на никой да го използва в търсене на някаква изгода.

4. Че препятствията само го амбицират повече и може би са го подтикнали още повече да навлезе в опасните дебри на политиката.

5. Че предизвикателствата го карат да се отдаде изцяло на дадена кауза, особено, ако безрезервно вярва в нея. Както винаги, ако трябва да съм точна.

6. Каквото и да се случи в бъдеще - такова нещо като „баскетбол след Тити” - няма, защото той е в сърцето му и това никога няма да се промени.

„Тити Папазов – кандидат за кмет на София.” Пак си го повтарям и ми става малко тъжно…

Защото най-големият абсурд в случая е, че безспорно най-добрият треньор в България вече една година няма клубен отбор… заради нечии комплекси.

Но и се радвам, че дори за скромните два месеца, които се откъснаха това лято от баскет-шефовете ни, за времето, в което е начело на националния отбор нагледно показа какво е научил и какво може.

Пък кой знае – може пак да си говорим, ако чудесата са възможни и едно такова стане в събота в Босна.

До тогава: Тити, успех начело на България в Унгария в сряда!