Балканската лига по баскетбол за 2013-а година бе спечелена от израелския Галил Гилбоа. Българският Левски остана на второ място за втора поредна година. Извън факта, че „сините” бяха близо до успеха още в редовното време, преди да изиграят катастрофална и оказа се фатална четвърта част, в която вкараха само 5 точки, за пореден път баскетболът се показа като доста логична игра. Така де, като не можеш да биеш, ще те бият. Защото за победата на Галил Гилбоа в неделя вечер в Самоков имат заслуга колкото качествените им състезатели, толкова и неспособността на „сините” да играят на максимум, когато им пари под краката.

Оказа се, че един отбор от втората половина на таблицата в Израел, т.е. извън Топ 6, е по-добър от втория в България. Може би няма нищо изненадващо, ако припомним, че Израел ще участва на следващото Европейско първенство, а България - не. Останалото е чиста проба надъхване и вечна надежда. И в двете, разбира се, няма нищо лошо и даже са задължителни, но в границите на нормалното. Тъй като реалността, такава каквато блесна в Арена Самоков е, че нивото на българския баскетбол не е такова, каквото се опитваме да си внушим, че е и че надеждата дава криле до време.

Всъщност, първоначално поставената цел за финал в Балканската лига бе изпълнена, но сребърните медали на „сините” вече не топлят никого. Нито феновете, нито играчите. Те феновете и без това стават все по-малко, а някои играчи май свикнаха да са втори.

Финалът на Балканската лига изглежда бе спечелен от по-добрия отбор на практика. В спорта само това е важното. Какво става на практика и какво става на мача или на състезанието, а не на тренировка. Ако сте гледали сблъсъка между Левски и Галил Гилбоа, най-вероятно знаете какво се случи. Тримата сърби в отбора Маринович, Пантич и Протич бяха най-добри за българския тим. Ако не сте, не ви трябва да гледате статистиката. Тя показва много неща, но и скрива много. По-добре чуйте какво каза треньорът Тити Папазов след мача.

„На Левски не му достигна характер и самочувствие. Това са битки, които се печелят със самочувствие, без страх. И, когато има хора, които се страхуват, които не могат да поемат отговорност, дори да сбъркат, така става. Казах им преди мача, че многото финали, които сме изгубили, би трябвало да са им помогнали да израснат от гледна точка на психологията. Ние отново ще страдаме, защото нямаме характер в решаващия момент, отговорността да не бъде поемана само от Марко Маринович и от Протич, а да бъде поета от всички.” Край на цитата. Който разбрал, разбрал. Другото е въпрос на лична гледна точка и на съответните пристрастия.

Сега за Левски остава да доиграе сезона и да се опита да бъде достоен съперник на Лукойл Академик на финала, който се очаква да се състои в края на българското първенство. Пред „сините” в перспектива има няколко варианта.

Първо, баскетболистите на Левски временно забравят колко финала вече са изгубили от шампионите и правят най-добрите си мачове за цялата година. Ама всички, не един или двама. Това е единственият начин „студентите” да бъдат свалени от трона и мечтаният вариант за треньорското ръководство на „сините”. А и най-добрият отговор на критиките спрямо нивото на българските състезатели като цяло. Но пък най-малко вероятен.

Второ, Левски стига финал, играе както и в предишните години с променлив успех в него и приема реалността. Такава каквато е, че нивото на българския баскетбол пада главоломно, а българските играчи с истински възможности намаляват. И после решава, дали да запази подобен състав и за догодина, или да прави съществени промени.

Дилемата всъщност е много по-дълбока, защото вижда се - без качествени чужденци в българските клубове на международната сцена, не става. Само с чужденци, без подкрепа от качествени българи, пък също не може, а при това положение я има опасността националният отбор да става все по-слаб.

И за финал, още една родна „класика”. То бива да мразиш някой треньор, бива да не харесваш даден отбор, ама българи да освиркват български отбор и да подкрепят чуждестранния, това е мътна картинка. Може да не е прецедент, може и да има някаква предистория на тази неприязън, ама е грозно и неприемливо. Всеки да си прави изводите сам.