България победи Исландия с 81:79 точки в евроквалификациите и се класира за полуфиналната фаза. Тази трета победа направи националите ни недостижими на първото място в групата, което автоматично значи продължаване напред, кръг преди края на първата фаза.

Ако не сте гледали мача в Рейкявик снощи, това ще ви се стори нормално. Националният ни отбор по баскетбол бе догонващ в по-голямата част от мача, а исландците, дори получиха шанс да атакуват коша на България, за да стигнат до успеха в края.

Това, за щастие не се случи и баскетболистите ни са на полуфинал. Показаното от представителния ни отбор обаче не дава особени поводи за оптимизъм за финален успех в квалификациите. Полуфиналната и финалната фаза се играят на разменено гостуване, което означава още четири мача, а до тук в четирите мача, които изигра България демонстрира, както силните си страни, така и слабостите, които могат да бъдат използвани от съперниците.

Лесно или трудно, все пак важно е, че първото стъпало бе прескочено. Факт, който няма да спаси българските национали от заслужената критика. Не такава в стил „рязане на глави“, а съвсем реалните забележки за играта и поведението им на терена и край него.

Тук идва въпросът- какво са разбрали феновете или най-общо хората, които се интересуват от баскетбол, след мачовете на България в групата.

- Националният ни отбор по баскетбол няма запазено място на Европейско първенство и ще му се налага да направи „чудеса от храброст“, за да стигне до подобен форум. Всяко класиране на Европейско първенство само по себе си ще е голям успех за България.

- Ако продължаваме да смятаме отбори, като Азербайджан, Румъния, Исландия и т.н. за отбори втора категория, нищо добро не ни чака. Още повече като най-вероятно голяма част от баскетболна Европа мисли същото за нас.

- Националният отбор по баскетбол безспорно има нужда от качествен чуждестранен гард. За поредна година включеният натурализиран гард е изключително ценен.

- На част от българските баскетболисти им куца тактическата грамотност и дисциплината. Второто всъщност на моменти изобщо липсва. А липсата на уважение към съперника, съдиите и треньорите, може да бъде най-голямата пречка към успеха.

Толкова до тук. То и няма смисъл от много приказки на този етап. А, ако на националите не им харесва, че ги критикуват- да затворят устата на всички с играта си и с поведението си до края на месеца.