Когато си мислиш за българския баскетбол, няма как в някакъв етап от мислите ти на дневен ред на не се появи Черно море. Да си говорим с клишета, школата на „моряците” си е „запазената марка” на тази игра в страната. Да си говорим пак с познати думи, десетки от най-добрите български баскетболисти са излезли именно от Варна. Всъщност, на морската столица и нейната баскетболна школа са рожби и повечето от най-добрите ни играчи и в настоящия момент.

Всичко е супер, историята е написана, школата е име, отборът върви, и в елита, и във втория ешелон, при младежи, при юноши, кадети... Да продължавам ли?! Просто си вървят момчетата, защото са талантливи, защото искат много да играят баскетбол. Защото искат да станат поне като Тодор Стойков, Калоян и Деян Иванови, Божидар Аврамов. Поне. Защото мечтите им стигат и по-надалеч. Защото когато си все още дете, мечтите са безплатни.

Идва момент обаче, в който трябва да започнеш да си плащаш. Но не за да играеш, а за да живееш просто. Няма друго определение, освен – не е нормално и не е морално – на място като Варна, в клуб като Черно море – нещата да се случват въпреки всичко.

Въпреки безпаричието, въпреки студа в залата, въпреки тоталното безхаберие на общината във Варна, Черно море си го има. И не само си го има, ами има и успехи – последният от тях – третото място на Купата на младоците на Любо Минчев. Точно 23 години е средната възраст на тима, и то след последните, единствени, две попълнения, които вдигнаха малко границата.

Та, тези същите момчета, пет от които преди две години пак се пребориха с всички неволи, и станаха отново трети за Купата, го направиха отново, и напук на проблемите се окичиха с медалите, точно зад големите, супердобре платени играчи на Лукойл и Левски. Само на инч зад тях в подреждането, а иначе на светлинни години.

Сашо Янев си призна, този медал му е дори по-сладък от онзи от преди две години, защото отборът е още по-млад, и с още по-малко чужденци. Наистина, сладък е, защото е извоюван с много труд и много студена пот, студена, заради минус 5 в залата...

Сладък е, медалът, но медалите не се ядат.

На Черно море не му трябват потупвания по рамото, не им трябва и съчувствие. На Черно море му трябват пари, за да съществува, и да продължи да бъде най-доброто място за младите баскетболисти на България.

При положителния сценарии – след три-четири месеца Варна пак ще има куп републикански шампиони във всички възрасти при момчета и момичета, ще има куп национални състезатели във всички гарнитури, и ще има отбор в четворката на НБЛ.

Лошата версия... Черно море ще претопи всички купи и медали, и пак ще оцелее, защото те са твърде много, за да се затрие едно от лицата на българския баскетбол.