За първи път от 34 години България е домакин на финали на Европейско първенство по волейбол за мъже.
Ние заедно с Италия приемаме битките на Стария континент от 9 до 18 октомври. До тук – повече от добре. Но! Снощи първото ни събитие от официалната програма като домакини се превърна не в повод за гордост, а серия от кикот, доза срам и породи редица коментари.
Народният театър „Иван Вазов” прие на емблематичната си сцена жребия за Евро2015 и вместо волейболен спектакъл стана трагикомична постановка, която няма категория, в която да се бори за отличие.
Но всичко по реда си. Първо: час преди началото на жребия на стълбите на Народния театър имаше суматоха от ученици, които се блъскаха да влязат, а може би и за първи път в подобно здание. След като заеха местата си по балконите, доиде ред и за волейболните хора.
А от тях имаше много отсъстващи. Нямаше ги лицата на българския волейбол, за които в Италия се говори, а и които се дават за пример, че ние сме научили италианците на волейбол. Нямаше поне една дузина ръстови символи на този спорт, които са тясно свързани с Апенините. Само един пример ще дам - нямаше я Тони Зетова.
Но, хайде по същество – на жребий като на жребий. И първи гаф! Сядаш си на мястото, поглеждаш към сцената и там какво да видиш – видео надпис, който те провокира да размислиш ти ли не знаеш английски или? Защото в едно изречение се откроиха две правописни грешки! „2015 European volleyball championships man”, а не „2015 European volleyball championship mеn"!
Началото на церемонията бе добро със струнното изпълнение от възпитаниците на Националното музикално училище „Любомир Пипков” на химните на България и Италия. Но дали бе по протокол да се съкратят с повече от 2/3 „Мила родино” и „Братя италианци“.
източник: Илиян Телкеджиев/Lap.bg
За другите шоу елементи от спектакъла ще запазя мълчание защото момичета с потници Metallica не са най-точния символ на България макар да пресъздават Еньовден. България има пъстра култура и може да бъде наистина добре представна пред чужденците.
Относно видео-представянето на България и Италия също има какво да се каже относно посланието. Защото имам въпрос - трамваите на столицата ли са атракция? Защото бяло-оранжевите мотриси се набиха на очи в първите секунди на родното клипче от Министерство на туризма, за сюжета и изпълнението няма да говоря. Само ще отбележа, че в италианското видео си имаше доста волейбол, а в родното – нито кадър и то относно Евроволей 2015.
източник: Юлиян Телкеджиев/LAP.bg
Поздравления за спортния министър Красен Кралев и кмета на София г-жа Йорданка Фандъкова, че бяха отлично премерили дължината и патоса на речите си, но тук идва новият гаф! Изгубени в превода! Водещата бе млада, красива, с хубав тоалет, но когато държащите слово излизаха от рамката на предварително написания преведен текст, ставаше страшно! Министърът на транспорта, бе представен като министър на спорта, нямаше разлика между Торино и Милано, фамилиите на президентите на българската и италианската федерации Магри и Лазаров бяха обединени в едно Магров и т.н.
Имам опит с организацията на спектакли и с телевизионно излъчване, и знам за усилията, риска и т.н., но за да се получи добър продукт е нужен компетентен екип и режисьор! Винаги може да се получи технически гаф както беше с изключения микрофон на президента на Европейската волейболна конфедерация Андре Майер, но тук идва и адекватната реакция на водещите! А и май щеше да е по-добре на Майер да не му дават резервен микрофон защото тогава лъсна поредната българска излагация.
Водещата-преводач предизвика първо доза снисхождение, но след това накара да се изчервим. Имах чувството, че аз с моя плажен английски по-добре и коректно ще пресъздам словото на боса на европейския волейбол или поне нямаше на мъж да казвам Miss или на госпожа Mister. В един момент от срам извърнах глава от сцената и видях бивши капитани на националния ни отбор по волейбол, едвам събрали се в тесните редове на залата, да прикриват с ръце наведени глави.
Просто на сцената трябваше да има преводач, който първо разбира и от английски и на второ място знае от коя страна на бие волейболната топка. Да, истината е, че на жребия за Евроволей 2015 на сцената имаше нужда от волейболни хора.
Сконфузното едноминутно чакане на урните, топките и масата с пускането на пушек няма да коментирам защото като идея тяхната поява на сцената бе добра, но не и качествено реализирана. А относно тегленето на самия жребии – там добре! Имаше и превод и визия! И не на последно място питам „Къде е купата?” защото традиция е на подобни събития организаторите да покажат за какво ще се борят отборите. Та къде беше снощи трофеят за Евроволей 2015?
И така, след като показахме, че сме неграмотни, сега е време за покажем, че поне волейбол можем да играем! В театъра бяхме като на театър дело на група читалищни ентусиасти, но във волейболната зала.
Коментирай