Краят на 2010 година. Ръководителите на Българската федерация по волейбол освободиха Драган Нешич от поста старши треньор на женския ни национален отбор. Последните 10 години сърбинът с български паспорт бе част от първия ни тим – 2/3 като помощник, а като селекционер изведе дамите ни до сребърен и бронзов медал от Европейската лига и до 8 и 11-то място на Европейски първенства. Извън срещите работеше с момичетата и за тактика, и за физика, но и за психика.

Месеците след освобождаването на Нешич шефовете на волейбола у нас изтъкнаха различни причини за махането му – следвал е мениджърски интереси, развалил е атмосферата и дисциплината в съблекалнята, отправиха обвинения, че е направил момичетата бели робини и т.н.

От 2010-та до началото на тази седмица в женския ни национален тим станахме свидетели на сексуални скандали, различни експерименти, резултати от плюса до минуса, вадене и връщане на състезателки. Идваха, задържаха се различни специалисти, които бяха и добри тактици, но не за дълго и си отиваха. Едни беряха плодовете на добрата подготовка на предшественика си, но после . . . идваше време за нова рокада. А точните причини за освобождаването на последния ни селекционер – Владимир Кузюткин, все още не са обществено известни след 11-то място на Световното.

На 19 януари 2015 година Управителният съвет на БФВ пък върна Драган Нешич като старши треньор на националния отбор. Всичко изказано – забравено! А специалистът е на линия заради истинската си любов и тръпка към българския национален отбор по волейбол, вероятно и заради чувството си за недовършена работа с тези момичета! И новото му изпитание ще бъде сериозно тази година – Европейско първенство в Белгия и Холандия, турнирът Гран При, първа Европейска олимпиада в Азербайджан.

Поздравления на БФВ за решението да върнат Драган Нешич и дано е за добро, но . . . Тази стъпка показва отново едно – силата на кратката памет в БФВ! И то не за първи път! Частен случай, който откриваме при всички български волейболни гарнитури. Това е поредното доказателство, че на някои от ръководителите на централата ни им липсва визия за бъдещето на този спорт и нямат никаква стратегия за националните ни отбори. Проба – грешка и нов треньор, пак проба – грешка, и пак нов селекционер, и пак, и пак, докато всички възможни специалисти се извъртят. Просто трябва стратегия, визия, поглед в бъдещето, а не само за следващите месеци, докато на родния фен на волейбола му остава само да се надява въпреки всичко и всички, националите ни да играят и да 
побеждават.