Реал Мадрид спечели първата битка през сезона. Най-маловажната титла беше извоювана без особени затруднения, макар че за тима от испанската столица бе отреден трудният поток в турнира. Реал мина през Атлетико и порази Барселона на финала. Спечели Купата на Краля безкомпромисно.

В началото на сезона Анчелоти бе приет с недоверие. Преди него начело на Реал бе изключително силна фигура като Жозе Моуриньо. Португалецът е противоречив човек. Едни го обожават, а други не го понасят. Признавам, че съм от първите, въпреки че трудно може да се отрекат някои от неговите кусури. Жозе си тръгна, а на Карлето се падна задачата да проветри съблекалнята, която се тресеше от разнородни скандали. Мирът в Реал е трудно постижим.

Лятото не беше лесно, защото още преди Анчелоти да дойде в Реал, Флорентино Перес си беше навил на пръста да вземе Гарет Бейл. Направи го „на всяка цена“. Плати солено и вероятно сделката е станала факт и със съгласието на Анчелоти, не че то е било най-важното.

Привличането на уелсеца породи дискусии. Как ще играе с Роналдо, какво ще се случи с Ди Мария, ще остане ли и Месут Йозил? Четиримата сякаш бяха прекалено много и в крайна сметка си тръгна немският национал, който по принцип е изключителен футболист.

Вероятно Анчелоти го пусна, защото е усетил колебание в него. В клуб като Реал Мадрид не може да има съмнения. Това е практическият връх в световния клубен футбол, колкото и пристрастно да звучи. Екипът на „белия балет“ е привилегия и се носи, докато не те изгонят. Ди Мария спази тази максима и остана в Мадрид, макар да се знаеше, че ще трябва да се бори здраво за титулярното място. В крайна сметка дори на нова позиция, той успя да се утвърди.

Снощи Реал Мадрид взе Кралската купа, а в герой се превърна Гарет Бейл. Уелсецът вкара победния гол, но ролята на Ди Мария също беше забележителна. Дори чисто статистически, той вкара другия гол за успеха. Очевидно е, че в края на трансферния период Анчелоти не е направил грешка, а напротив. Йозил е феноменален и има копринено подаване. Бейл и Ди Мария нямат неговия финес, но са бойци, а Реал винаги има нужда от такива играчи.

Въпреки, че този тим на Барселона не е мерило, трябва да отбележим превъзходството на Реал Мадрид. Основното оръжие беше скоростта. Треньорската работа също не е за подценяване, макар че в края на срещата „италианското“ надделя. Анчелоти „спече“ всички обичащи Реал Мадрид с трите си дефанзивни рокади след гола на Бейл. Победителите не ги съдят. По-ценно е, че клуба от столицата спечели трофея без Роналдо. С Гарет, Ди Мария и Иско, тимът на Флорентино Перес вече не е толкова зависим от португалеца.

До този момент Анчелоти не е безгрешен, но трябва да се признае, че му върви добре. Италианецът спечели първия си трофей много по-лесно от Моуриньо. Карлето сякаш е по-подходящ от Специалния за нравите в Реал, а те са изключително специфични.