След нулевото дерби между ЦСКА и Левски две думи се превърнаха в най-дразнещи и често повтаряни. Едната е, че мачът бил „турнирен“. Шампионатът също е вид турнир, но това между другото. Голяма работа, че двубоят е „турнирен“. Чудо голямо, всички знаем правилата на надпреварата.

Втората „хитова“ дума сред футболисти, треньори и журналисти е „агресия“. Стана доста модерна в последно време. Като не играят добре, ще се надяваме футболистите да са „агресивни“. Това явно е добродетел, който трябва да се цени на терена. Играчите трябва да са бързи, технични, тактически подготвени, а агресията е по-подходяща за други мероприятия и спортове.

„Сините“ още са далеч от нивото, което се изисква, но не може да се скрие, че при Тони Здравков, Мариян Христов и Топузаков играят доста по-навито. Треньорите се опитват да вземат максимума от наличния потенциал, което е ключова част от тяхната работа.

На Националния стадион се видя, че Левски има своите затруднения в предни позиции. Тимът е изключително зависим от Гари Родригес в атака, а не би трябвало да е така. Цветан Генков не излезе на нито едно голово положение, а неговата резерва Макриев, по-добре да не беше и излизал.

„Сините“ имаха три-четири изгодни момента в мача, но ги пропиляха. Гредата на Мирослав Иванов беше майсторско изпълнение, но плод на индивидуално умение. След това Родригес не успя да вкара от четири метра, защото се „схвана“. През втората част пропусна сам срещу вратаря изведен от Туре. Холандецът сякаш „чува стъпки“. Гари изпитва някакво притеснение, а може би, чист страх, когато му се отвори такава ситуация във важен мач. Проблемът в офанзивен план е факт, след като в последните два мача, Левски няма гол /също като ЦСКА/.

В сравнение с предното дерби, Левски беше много по-подреден на терена. „Сините“ тичаха повече и спазваха по-добре тактическите задачи. Най-просто казано, момчетата се стараят, а че някои работи не се получават е друга тема, която е дълга.

При Здравков Левски играе по-здраво, а футболистите са по-сплотени. Така е поне на този етап. 0:0 обаче е много коварен резултат. Хубавото за „сините“, е че знаят, какво ще търсят от реванша. На Левски му трябва само победа, за да има Коледа в отбора. Ново реми 0:0 е малко вероятно, а и тимът от „Герена“ е най-несъстоятелният, когато става въпрос за дузпи след редовното време. Там се изисква вратар – специалист, а Пламен Илиев не е такъв. Нужни са и хладнокръвни изпълнители, а „сините“ нямат много такива.

До реванша има време. Тепърва пред отбора от стадион „Георги Аспарухов“ се задават трудни срещи. Тимът е длъжен да се представя добре. Дължи го на своите фенове, които продължават да са звездата на отбора в големите мачове. Вчера макар и по-малко от обичайното за дерби, „сините“ показаха завидна изобретателност и уважиха своята история. Именно традициите оставят Левски в ролята на постоянен фактор.