Съботата на 16 ноември се очакваше да бъде напрегната. Митинг в София на метри от стадиона за вечното дерби, планирани шествия на „сини“ и „червени“. Много хора, различни възгледи, сблъсък на интереси – политически и спортни. Очакваха се инциденти, но до сериозни такива в столицата не се стигна.

В друга точка на Българи обаче се случи поредното безумие дело на „качулките“. Да, същите тези качулки, които съблякоха Петев, строшиха БФС, млатиха се навръх 24 май и какво ли още не. Същите качулки, но с друг цвят на облеклото – зелен. Те, „качулките“ от Стара Загора атакуваха с камъни и бомби футболистите, треньорите, лекарите, масажистите и всички от Лудогорец. Има и пострадали, а хубавото е, че няма убити. Да, казвам убити, защото такива можеше да има. Можеше да има убити и преди години, когато агитката на Локомотив Пловдив нападна феновете на ЦСКА в Сандански, когато ултраси на Ботев и Левски се замеряха с ракети и бомбички и при още десетки подобни случая в последните години.

Същите тези „качулки“, които са в основата на криминално-футболната хроника обаче се хранят от клубовете. На доста места се хранят буквално под формата на „хореография и стюарди“ (б.а. в Берое май не е така). Те получават и друга храна – духовна. Те получават храната на озлоблението към другите. Къде към съдиите, къде към БФС или към конкретен отбор. Клубовете изключително услужливо поднасят тази храна на „качулките“. Непрестанно нагнетяване на напрежението от треньори, футболисти и ръководители. Директиви, други начини, съдийски аванти, ритане, контузии, дребни номера от селски вечеринки. Все другите виновни... А после се скача сляпо се скача на „виновните“, които трудно могат да докажат, че нямат сестра, за която „нашите“ са казали, че е лека жена.

Събитията от последните дни показват нагледно как може много бързо да се посади омраза. В случая е замесен Берое, но реално почти всички клубове по един или друг начин са го правили през годините. Тук обаче нещата ескалираха изключително бързо, а последствията можеше да са далеч по-фатални от разбита уста и обгорен крак. Всъщност случилото се днес вече е плашещо.

Да, Берое нагнети обстановката преди срещата реванш срещу Лудогорец и това е факт. Позиция от рода „обстановката се нагнети не по наша вина“ изглежда нелепа, както впрочем и няколко други позиции от последните дни, но това е друга тема.

А на „качулките“ толкова им трябва. Трябва им бъде посочен враг, срещу когото да насочат гнева си. Те не мислят кой може да пострада, какво може да му коства един камък или бомбичка в лицето, колко човешки живота могат да бъдат съсипани.

И в заключение ще използвам мнението на един футболист публикувано в социалната мрежа: „Омръзна ми група необразовани вандалчета, мислещи се за фенове на даден отбор, само защото се надъхват когато са в купом, да развалят представата за подкрепа по стадионите! Научете се да бъдете хора, а не безимпулсни тупани без цел в живота! Така цял живот ще се дразните на някой, че е успял в живота, а вие сте "нямали късмет" в живота... Писна ми от безпричинна омраза и завист!“