Атлетико Мадрид стана шампион на Испания. На финал е в Шампионската лига. Някои ще кажат – твърде грубоват отбор. Недодялан. В състава си няма нито Месита, нито Роналдовци, нито Иниести, нито Бейловци.

Няма, наистина. Но има отбор. Когато си с бюджет, който е с близо 400 милиона евро по-малък от този на конкурентите ти в първенството Реал и Барса, така трябва да изглеждаш. Като банда гладиатори. С лошо гледащи футболисти. Дори с дразнещо лоши момчета като Диего Коща, например. Но хора със сърце. Хора с голямото сърце на треньора си Диего Симеоне.

Атлетико изпревари Барса с фотофиниш за титлата. Изпревари и Реал. Сега на „дюшекчиите“ им предстои второто действие от голямото предизвикателство. Реал е на пътя на Купата в Шампионската лига. „Белия балет“ се стяга за Десетата, Атлетико преследва Първата.

Добре е, че „рохибланкос“ станаха шампиони на Испания. Добре би било и ако дублират успеха си и го превърнат в грандиозен.

Защото феновете по света разбраха. Може и по този начин. Не само както го правят класическите аристократи Реал и Барса. Не само като новобогаташите Манчестър Сити и Пари Сен Жермен - с арабските им милиарди.

Може и по другия начин. По-бедния, но по-трудолюбивия. Затова сега неутралните фенове са доволни. Не само тези на „дюшекчиите“, а и онези от пролетарските мадридски предградия, привърженици на Хетафе и Райо. Поддръжниците на Валенсия, Малага, Елче, Ла Коруня...

Те са доволни. Футболният „Робин Худ“ спечели първата битка. Готви се за втората. И това е добре за футбола.