Малко преди началото на мача между Лудогорец и Реал хвърлих поглед в социалните мрежи. 

Направи ми впечатление един статус “Нека унижението започне сега”. Статус, който подканяше Реал за разгромна победа над българския Лудогорец. 

Снощи Лудогорец бе победен, но в никакъв случай не бе унизен. Напротив. По-унизени трябва да се чувстват в Реал след като се наложи реферът да прави малки подаръчетата, за да се стигне до успеха. И не само това. 

Десеткратният европейски клубен шампион бавеше времето в последните минутки, за да пази резултата. Действие, което повече приляга в мач срещу Барса или Байерн, а не срещу тим, на който повечето играчи в “черно” не могат да напишат името. Лудогорец се представи звездно срещу звездите и заслужава адмирации въпреки загубата.

Шампионите играха умно и премерено, разчитаха на своите моменти и направиха опит да се възползват от тях. Защитата също стоя стабилно, въпреки разликата в класите и изключително бързите футболисти на съперника. Да! Реал имаше много повече ситуации за гол, но не ги вкара и това си остава за сметка на отбора на Карло Анчелоти. 

Татко Карло обаче бе притеснен и това се видя изписано на лицето му, а какъв по-голям успех от това да притесниш татко Карло на футбол.
По принцип хвалбите след поражения някак изглеждат не на място. Може би е така, защото в крайна сметка в класирането пише – Реал 6 точки, Лудогорец 0 точки. 

За добра игра точки не се дават, но съперникът бе звезден и това трябва да бъде отчетено.

Снощният спектакъл на стадион “Васил Левски” бе поредния луд мач, който Лудогорец поднесе в Европа. Тяхната бройка вече е сериозна. Лудостта бе в началото, в средата, а и в крайна на срещата. Емоцията си заслужаваше всеки един момент от 90-те минути в центъра на София. 

Този мач няма нужда от тежки анализи. Той трябва да се изживее и със сигурност голяма част от 40-те хиляди на стадиона си тръгнаха доволни от видяното, но и с горчилка от пропуснатата възможност.

Лудогорец не се превърна в поредната боксова круша на Роналдо, Хамес, Бейл, Бензема и компания.

И нещо друго. За ужас на много хора “стадионът” подкрепи Лудогорец. Публиката искаше българите да спечелят, въпреки присъствието на част от най-големите световни звезди. Прогнозите за повече фенове на Реал от колкото на Лудогорец се разбиха на пух и прах. 

Българският шампион си имаше своята публика. Да! Със сигурност не е публика с пиротехника, знамена, заучени песни и хора, които могат да пеят с цяло гърло 90 минути. Това явно ще си остане и единствения аргумент на хейтърите, за които остана да се надъхват в социалните мрежи и форумите каква атмосфера би създала публиката на Левски и ЦСКА.
Отбор се създава лесно и бързо, Лудогорец го доказа. За публика трябват много повече години, а ако разградчани продължават с успехите със сигурност ще си създадат такава. Тази публика обаче ще свикне да гледах хубав футбол, какъвто демонстрира както Лудогорец така и съперниците му.

Мачът с Реал остава в историята. Идват нови мачове, от които Лудогорец вече трябва да започне да печели точки, ако иска да върви напред. Българите бяха близо до това срещу Ливърпул и срещу Реал, но близо не е достатъчно. Срещу Базел всички ще очакват нещо повече, а представянето до момента задължава. Мачовете с швейцарците ще са доста по-трудно. Дали Лудогорец ще продължи да мечтае само времето ще покаже.