„Те се скитаха в полето, винаги двама, винаги. Две усмихнати хлапета, цели в прах и драскотини. После търсеха реката винаги двама, винаги и се пръскаха с водата чак до мрак, чак до мрак“. Познатият рефрен от популярната песен на Тоника – Приятели странно ни описва ситуацията, в която са влезли българските футболни грандове Левски и ЦСКА. Липсва обаче усмивката, но праха и драскотините – не.

Притеснителните сигнали от последните месеци за финансовото състояние на „сини“ и „червени“ няма как да бъдат неглижирани и да ни оставят безучастни на случващото се на „Герена“ и „Българска армия“. Левски и ЦСКА агонизират, но отново са заедно и в тази битка.

Истината е една и няма защо да се заблуждаваме. Двата клуба сами се докараха до това състояние. Не са виновни нито другите отбори, нито БФС, нито редицата футболисти и треньори, които си търсят заработеното чрез съда. Ясно бе, че двата гранда стоят върху бомба със закъснител, която в един момент трябва да избухне. На пръв поглед бомбата под ЦСКА изглежда доста по-мощна, но и тази под Левски не е никак малка.

За българския футбол е изключително важно Левски и ЦСКА да вървят ръка за ръка в добро и лошо. Най-неприятният сценарий е свързан с „чистилището“ или мачове по села и паланки в аматьорския футбол. Така ще се появят чисто нови клубове, които ще се отърват от воденичните камъни увиснали на вратовете им. Естествено този вариант изглежда кошмарен, но не е лишен от логика (пример Ботев Пловдив). Трябва обаче да признаем открито, че подобен сценарий ще доубие и без това гърчещата се в агония А група. Без Левски и ЦСКА нещата ще са коренно различни и лигата няма да е същата.

Какви са другите възможности?

Поредната доза болкоуспокояващи, която по всяка вероятност и тази година ще получат грандовете. Този метод на лечение обаче е с краткотраен ефект. Това дори не е лечение, а само отлагане на неизбежното.

Нужен е силен нов антибиотик под формата на стабилен инвеститор. Това би решило проблемите на Левски и ЦСКА. За момента обаче това лекарство по-скоро е мираж.

Истината е, че „сини“ и „червени“ трябва да се движат ръка за ръка, за да има някакъв смисъл и интрига. Ясно е, че двата клуба са нужни един на друг. Това го разбират и феновете на ЦСКА, и тези на Левски, въпреки че се джавкат едни други. Грандовете са нужни и на Лудогорец, Литекс, Ботев, Берое и всички останали клубове.

Дори да се стигне до най-мрачните сценарии Левски и ЦСКА отново трябва да са заедно било то в аматьорските групи или А група. Дори в долните нива съперничеството на двата клуба трябва да е живо. Иначе тежко и горко на българският футбол.