Последните дни биха всякакви рекорди! Все е било какво ли не, ама таквоз чудо не е било! Става въпрос за ЦСКА.
То не бяха декларации, обръщения, петиции, ултиматуми, призиви, съобщения, закани. То не бяха обрати, ще има лиценз, няма да има, пак ще има, няма да има, Томов си тръгваше, оставаше, пак тръгваше, връщаше се.
Това важи и за останалите главни герои – акционери, треньори, играчи. От много години насам ЦСКА не може да изненада никой, но това количествено изсипване на щуротии надмина всичко видяно до момента. Слава богу вчера привечер настъпи тишина на „Армията“. Всичко бе толкова изморително, че на мнозина вече наистина не им пука, какво ще последва оттук насетне.
Кой ще дойде, кой ще поеме управлението, кой ще дава парите, какъв ще е бюджетът, ще има ли „лов на вещици“ - което е свързано със Стойчо Младенов да бъде изметено от отбора, изобщо какво предстои за червените – все важни въпроси, но хората просто се изтощиха и почват да вдигат рамене.
Днес, до ранния следобед бе сравнително спокойно в Борисовата градина, но е напълно възможно почивен ден да няма. И всичко това което се случи, се случваше в дните, когато уж би трябвало да се очаква отбора да се готви на спокойствие за един от решителните си мачове в първенството – този в Разград срещу Лудогорец. Шокиращо е, но ЦСКА все още си е в играта, поне теоретично. Вчера, покрай идването на Стоичков в музея също се бяха събрали фенове – всеки със своята гледна точка, със своята истина.
Толкова много крайни мнения, драстично противоположни едно на друго, че пак главата заболява. Едни искат от новите, от бъдещите акционери ли, собственици ли, благодетели ли, няма значение, та искат от тях да излеят рога на изобилието. ЦСКА да стане мощен отбор. Други пак си припяват онази песничка, за „чистилището“, за започване на чисто. Пак се дава за пример Глазгоу Рейнджърс.
Хм, абе като гледам как излизат от шотландското чистилище, с трето място в момента в Чемпиъншип на 26 точки от върха и предстоящо треперене в плейофите, може и да се отложи и тяхното гръмко завръщане в елита. Не е толкоз лесна тази работа. На мен пък никак не ми е интересно да гледам ЦСКА в ролята на някаква пътуваща шоу-трупа из Софийско поле. Ще бъде забавно два-три мача и до там. Не, мерси. Моята асоциация за ЦСКА е съвсем друга. Сега пък е модерна и теорията, прокарвана от част от новите едри акционери, за драстично свиване на бюджета.
Ох, мечтата за треньор, който да има що-годе същата заплата като Георги Дерменджиев е на път да се сбъдне. Голям дерт беше тоз Стойчо, ей, воденичен камък! Сега го няма, няма да се взимат и чуждестранни играчи. Това е част от тази модерна теория. Юношки, младежи, таланти. Чудесно, като си припомня снощи как талантите на Челтнъм, Плимут, Йовил и тем подобни опукаха нашите с три гола за половин час, сериозно се съмнявам, че идва бодра смяна отдолу. Но така пък бюджетът ще бъде лек като перце. А какви цели ще гони ЦСКА – няма значение, ще му мислим в движение.
Томов...оффф, чакайте да въздъхна...в понеделник вечер рядко можеше да се види, по-скоро да се чуе, макар и в тв-ефир по-жалка картинка. Едно мрънкане, едно врънкане, едно завъртане, едни осморки, не съм казал това, не са ме разбрали, аз не съм такъв-онакъв. Не става и не става, а като не става – тръгни си бе човек, омотал си се като пиле в кълчища. И последният възможен шанс да изплува си бе провален от самия него. Томов, на тръгване вземи и кажи кой провали работата с Гриша Ганчев? Поне на сбогуване не лъжи! И остави на спокойствие тези идващи след теб, тепърва да ги заболява главата от сложните, но признавам гениални, икономически схеми, които им наследяваш.
Мнозина използваха за вчерашния, 31 март, клишето, че това бил денят „Х“ за ЦСКА. И за Левски де, ама сега нас си ни вълнува ЦСКА. Не, това далеч не беше деня „Х“. Нищо не се е решило вчера. Било то добро или лошо. Трудните, възлови дни за ЦСКА тепърва предстоят.
Според английската азбука, след тази буква остават едва две - „Y” и „ Z”. След това азбуката свършва. Ако все пак се опрем на тази метафора, то денят „Х“ би могъл да означава, че до края не останаха много дни, тоест – много букви. Че краят на ЦСКА е близо. Не ми се вярва. ЦСКА има още какво да предложи – и на нас, и на следващите поколения. Ще го има – под една или друга форма. Но този период, тези изминали няколко дни трудно могат да се забравят. Толкова обрати, толкова замазки, всеки един от участниците можеше да си смени фамилията на Фурнаджиев, нищо лично към вицето на БФС, просто ползвам името. Преди да видим какво предстои, нека просто малко си починем. Пък и между другото предстои мач. Лудогорец – ЦСКА. Нека да опитаме да поговорим за футбол и за нищо друго.
П.С. Ако изобщо ЦСКА бъде в пълен състав, че точно чета за готвени бойкоти, драми, бунтове...Луд умора няма!
-------------------------------------------------------------------
Коментирай