Две победи и загуба дотук – не изглежда като най-впечатляващия актив на света, но ако питате Бруно Рибейро, всичко върви по план за Лудогорец. След прекрасното първо полувреме и 3:2 в края на мача срещу Краснодар и успеха с 1:0 срещу Университатеа Крайова, дойде и дебютното поражение за българския шампион на подготвителния лагер в Австрия – 0:2 срещу Локомотив Москва.

Да опитаме да отличим позитивите и негативните след третата проверка на „зелените“ на австрийска земя.

Първо с плюсовете – новите попълнения навлизат в ритъм, а фланговете работят добре в офанзивната част от играта. От другата страна обаче са грешките в средата на терена, неефективността в атака и доста пропускливата защита.

Ясно е, че до старта на европриключението на Лудогорец има достатъчно време, за да се изчистят неточностите и да се намери необходимият синхрон, но когато дойде време за първия мач срещу Милсами, доста въпроси ще трябва да получат категорични отговори.

Тръгваме от това коя ще бъде титулярната централна двойка бранители и има ли достатъчно конкуренция в сърцето на защитата. През миналия сезон „зелените“ бяха добре комплектувани в тази зона и разполагаха с четири опции – Козмин Моци, Александър Барт, Александър Александров и Георги Терзиев. Французина обаче вече го няма, а негов заместник все още не е привлечен. А именно дуетът Моци-Барт бе най-често използваният за шампионите през пролетната част на кампанията. Трима са крайно недостатъчни, просто защото ако се осъществят минималните цели, поставени пред тима, то той ще трябва да играе по два двубоя седмично поне до зимата.

Предстои да видим как новопристигналият Сисиньо ще замени продадения Жуниор Кайсара – бразилецът идва с впечатляващата визитка, но пък Кайсара бе една от звездните фигури в селекцията от Разград.

Най-добре поне откъм тимов лист изглеждат нещата в средата на терена – да, Лудогорец се раздели с Фабио Ешпиньо и Христо Златински, но Андрей Препелица и Лукас Саша изглеждат като напълно равностойни, ако не и по-класни алтернативи. Намерен бе и вариант за десния фланг след раздялата с Дани Абало в лицето на Джоди Лукоки, а добавете присъствието на Върджил Мисиджан, младия Александър Василев и Мишо Александров, за да отговорим на въпроса защо разградчани няма да имат притеснения отляво и отдясно на атаката си. Марселиньо отново ще бъде №1 зад гърба на нападателя, а игровите минути на Вандерсон пак ще са по-малко, освен ако… Марселиньо не се контузи, а се случи именно това срещу Локомотив. Най-вероятно не става въпрос за сериозна травма, но принудителната му замяна в събота повдигна въпроса дали Вандерсон може да „влезе в обувките“ на безспорно най - креативната фигура в състава и дали отново не трябва да се посегне към трансферния пазар.

Стигаме и до атаката – още преди края на миналия сезон Роман Безяк напусна, а съвсем скоро е сигурно, че ще го последва и Юнес Хамза. Цветелин Чунчуков, който дойде от Ботев, е един от най-ярките таланти в българския футбол изобщо, но все още е прекалено млад, за да може да поведе нападението на отбор, чиято крайна дестинация е Шампионската лига. Лично мнение – много трудно същата роля би изпълнил и Жуниор Кишада. Именно затова и изглежда жизненоважно финалните преговори със звездата на Стяуа Александру Чипчиу да бъдат доведени до успешен край.

Централен защитник и централен нападател – това е, което поне към момента изглежда необходимо на Лудогорец, за да бъде готов за предизвикателството „Шампионска лига“. Защото в „А“ група изглежда ясно, особено след като единственият претендент бе запратен към третото ниво – Лудогорец ще спечели петата си поредна титла, дори и да не направи и крачка напред в развитието си… Амбицията обаче е друга, целите са още по-високи и те са свързани с Европа… а за конкуренцията или всъщност за тоталното й отсъствие в родния елит – друг път.