Между 55 и 60 минути. Толкова е средно чистото игрово време във футболните мачове  по родните терени. За сравнение, в Англия например то е 70 минути. Цели 10-15 минути разлика се губят у нас някъде между симулации с цел бавене на играта, умишлено разкарване на топката, или задържане от вратарите, прехвърлянето й между двама-трима играчи при изпълнение на тъч,  провлачено напускане на терена при смяна и т.н.

От 1998-а коментирам футболни мачове у нас и за тези 17 години, нищо грам не се промени в този аспект. Разбира се, визирам основно завързани двубои, в които единият тим е докарал нещата до резултат, който го устройва от рода гол разлика или хикс и в последните 10-15 минути на мача с пълна сила влиза формулата „целта оправдава средствата”. Картинката може да се види поне в 1-2 срещи на кръг. При подобен развой на мача някъде след 75-ата минута се започва с горепосочения сценарий. До болка ни е познато падането по тревата при всяко второ единоборство, при което с лекота биват „изядени” от 1-а до 3 минути.  Куриозни са случаите, когато въпреки че се е превивал от болка през това време, секунди по-късно дори и без оказана медицинска помощ, въпросният играч, по-свеж отвсякога, вече държи тон на главния рефер, защо не го е допуснал веднага да се върне на терена. Честа практика е до края на двубоя в основно действащо лице да се превръща лекарят на отбора, който в заключителните минути може дори да навърти по-голям километраж от някои от футболистите. Номерата на вратарите също ги знаем, има ли смисъл да ги припомням?  Най-потърпевши от санкции на реферите са иначе безспорно качествените вратари Георги Петков и Георги Китанов, които имат колекция от жълти картони.

Горепосочените прийоми пречат на футболните достойнства и чистото игрово време. Ето затова, докато съм част от екипа на Дарик и Гонг ще продължа да бъда критичен, а когато се налага и ироничен, видя ли подобно поведение на терена, назависимо за кой отбор става въпрос, включително и Черно море и Спартак, за които отговарям пред моята медия.

И после се чудим защо по родните ни стадиони нямало достатъчно фенове. Ами как да ги има? Редом до предлаганите страхотни удобства по съоръженията ни и уникалните терени (с малки изключения) като прибавим и късометражната футболна продукция, картинката се изяснява.

И за това вина носят не само някои от футболистите ни, но и някои от реферите ни. Така е,  защото подобно поведение в много случаи не се наказва от страна на съдиите. А реферът е учителят на терена. За жалост, последният показва строгост основно към вратарите, като ги санкционира с картони, а при очевадни симулации при единоборства често остава глух и сляп. В много случаи повечето единоборства, гарнирани с падания са отсъждани, с което тотално се накъсва играта. А някой дава ли си сметка, че поне 30 процента от уж фауловете стават в последните 10-15 минути. Това случайно ли е? Не искам да правя аналог колко фаула се свирят средно на мач в Англия и колко у нас, че разликата  ще е драстична. И още нещо...Там, случи ли се фаулиран играч, превиващ се от болка на терена и изнесен с носилка,  да е готов да се върне в игра секунди по-късно, той е освиркван от феновете на противниковия отбор до края на мача при всяко свое докосване до топката. Нещо повече, дори феновете на собствения му тим вече не гледат с добро око на него, тъй като той е оставил съотборниците си 2-3 минути с човек по-малко и опасността от инкасиране на гол е реална. Но там подобни своеволия на играчите са  рядкост и фауловете са ограничени до минимум, при което добавено време от страна на рефера от порядъка на 3-4 минути звучи на място. На  фона на родната ни футболна картинка, едно продължение от 10-ина минути  на нашите мачове би ни прилягало. Не случайно за пример давам Англия, защото там по мое скромно мнение чисто игровото време е най –много, футболът е най-бърз, реферите толерират по-твърдата игра, нарушенията се броят на пръсти и резултатът е налице. Стадионите им се пръскат по шевовете.    

Написах този коментар, защото искам и тук да е така, разбирате ли? Искам да не мога да си поема дъх, докато коментирам, или гледам мач. Искам да не усещам кога са изминали 90-те минути от скоростни атаки и чист, истински футбол, белязан от жажда за игра и победа с чисто футболни средства! Искам 70 минути чисто игрово време!